Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2008 01:52 - Той без да иска ме ранява...
Автор: blackbird Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1177 Коментари: 4 Гласове:
0



Краката ми изтръпват за пореден път,а кръвта започва да нахлува в сърцето ми сякаш за да го пропие със себе си,за да го изпълни,за да го утоли,но в тази жажда се давя ,въпреки че устните ми остават все така напукани и мъртви...Чувам туптежа на пулса си в главата си,a тя ще се пръсне... Всичко днес беше по-добре от вчера... излезох,излезох след пове4е от половин месец стоене в нас.. и се почувствах като ходещ парцал... ходеща парцалена кукла на конци... не исках никой да ме вижда на какво съм заприличала само заради думите на един любим човек,който неволно ме е обидил и аз съм решила да се самоунищужавам... Усещането беше,че ходя в слепота и глухота... че ме е страх и срам... че не искам да говоря... И то след толкова битки се превърнах в....това нещо....да, "нещо",защото не се чувствам човек... не и след всичко... и как да се почувствам пак човешко създание,като продължавам да получавам само невинни удари в сърцето... и кръвта в него отново спира... и после пак започва да тече...буйна и със съвсем малко пламъче в себе си,което има надежда,че ще изправи душата ми от пепелта,но идва невинността му и с усмивка я стъпква,за да може да изгубя дъха си и да започна да дишам отначало,но след много,много усилия,мъки и подкрепа от близките....
Днес си седях в чата и си пишех с разни познати и приятели и го заговорих за някакви съвсем дребни работи... Усещах ,че нещо нямам муза... в разговорите днес попринцип... По едно време той реши да сподели нещо с мен...както винаги е искал да споделя... а го прави толкова искрено и невинно,толкова детски чисто,всичко си казва,толкова е ... себе си! И днес явно беше изпълнен с емоция и реши ей така да сподели... Ето,дори сега ми пише ...и пише... а аз пиша тук,на вас-всички... и не знам дали ще ме чуете... а толкова искам... :( Кой е той ли? ами-момчето,което обожавам...което преди година и 3 месеца ме направи най-тъжният човек ,когото дори и аз не познавах преди... И ще се запитате сега как е възможно да обожавам някой,който ме прави толкова мрачна,потисната,плачеща... Ами,и аз не знам... просто го обичам... а той мене-не... или поне не истински... но пък ми подари много незабравими моменти,които като на кинолента си припомням... Той е човекът с главно "Ч",който никой от приятелите ми не харесва,но на когото ужасно се възхищавам... Той е човекът,който найййй-много ме дразни!!! Той е най-наивното момче и най-силният мъж едновременно... най-невинното дете и най-планираният реалист... Човекът,за когото се борих по начин,който не очаквах от себе си... човекът с най-силна интуиция... човекът извън всичко и всички... човекът,който предизвиква в мене силно желание са се самонараня,за да спра болката в себе си и то само с един жест или дума... защото го обичам,но това не ми носи нищо...
И днес,както  си говореше изведнъж ни в клин,ни в ръкав изрече,че е пленен от друго на момента и наскоро... от едно ново момиче,разказа ми за нея с най-големи подробности.. как са си влезли под кожата един на друг... как имат планове да се видят ,какво и е казал той на нея,как всеки нейн СМС завършвал с KIsses... после сподели най-невинно за това как се е справил в работата... после се посмя на думите ми...защото влагаше друг смисъл в тях и беше в различно настроение... а аз реших да се правя на силна и нищо да не издавам... отговарях спокойно,давах съвети или бях лаконична... и мисля,че така е най-добре,но... няма да  е за дълго... защото отново ще се покажа слаба и ще му кажа колко адски много го обичам... а той само ще свие рамене... и мене пак ще ме боли...
Знам,че трябва да поставя ново начало за себе си... и знам ,че това е адски кръг,в който съм се завряла сама... и знам,че само аз мога да намеря изхода... но е толкова глупаво,когато си влюбен... когато очакваш нещо с години... когато страдаш и пак се изправяш,а когато те стъпчат,ходиш приведен... и лазиш.... и продължаваш да се въртиш в себе си ,да търсиш решения и да не ги осъществяваш...
Той е поредното неосъществено решение... вечносъществуващият кръг... един хоризонт,който само мога да наблюдавам... хоризонт,който се преплита с други ,който обожава други,прегръща други и се слива с тях в неизмерна хармония... докато го снимам и пресъздавам снимките му в паметта си... и в сърцето си...


Тагове:   МЕ,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenris - почивка
08.05.2008 08:19
от тази любов, това е отговора и знам, че не е лесно да се направи, а след почивката мажеш да даваш съвети и всичко без болка! Остови го за момента той не е единственият, който може така да заплени сърцето ти, а следващият може да ти даде своето!
цитирай
2. blackbird - Fenris
08.05.2008 08:38
и аз искам почивка,повярвай ми :)
цитирай
3. fenris - ами
08.05.2008 09:40
дай си я, не чакай повече! Потърси , запознай се с други хора, знам, че звучи като клише, но помага, на мен ми помогна два пъти! и говора за обикновени приятелски запознанства!
цитирай
4. анонимен - *
09.05.2008 18:00
Мила, май си обсебена!Истинската любов е свобода и щастие ,алтруизъм и в никакъв случай нещо ,което ще те комплексира и подтисне!Тя дава криле и усещане, че имаш сили за всичко,а когато някой ти ги среже ....крилете-чакаш да се появи другия "чифт"...:)Късмет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blackbird
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14230
Постинги: 10
Коментари: 19
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930