Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2008 11:52 - Днес бях дете...
Автор: blackbird Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1238 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
...Не знам дали ще повярвате,но стоях в нас без да излизам почти месец... и то заради комплекси...които продължавам да имам... които получих след думите на един човек,на когото държа...но за него съм говорила преди,сега искам да споделя нещо различно...
Та,както казах,не съм излизала от месец...и доста се затворих в себе си... и сега съм доста затворена в себе си... общувам само по интернет,защото не съм уверена в общуването си на живо... и не мога да се позная... за един месец съм станала коренно различен  човек-неуверен, задълбочен,затворен, мнителен, слаб,но най-вече-ужасно раним... не искам да разговарям с никой,защото се опасявам,че не говоря правилни неща и после се чувствам ужасно зле... сякаш съм направила непоправим грях! Виня себе си-болезнено! Познавам толкова хора от скайпа,които искат да ме видят,а аз не мога,защото не мога да прекрача прага... и буквално,и преносно-буквално-прага на вратата,преносно-да видя и да се срещна с някого,страх ме е... може би от самата себе си... Превърнах се в едно същество,което болезнено копнее да е сред природата..само там...не сред хората...
Днес трябваше да отида на едни изследвания и излезох навън... но знаете ли-странното е,че нито усетих нещо ново,нито нещо старо,нито се зарадвах на малките неща около мене,нито  на новите,нито усетих нещо-сякаш всичко беше като насън,всичко беше сиво и пусто-така ми изглеждаше... безсмислено-абсолютно безсмислено... след изследването минах покрай едно нещо като градина пред блока ни-не детска площадка,ами-дървета,храсти,цветя-такива неща... и се почувствах у дома си... но най странното е,че почувствах онова чувство,което усещах ,когато бях дете.... но не разбирайте 10 годишна,ами 4 !!! Онова усещане,когато всяко дърво можеш да направиш на къщичка,да измислиш от всеки кът приказно място , да живееш в приказен свят,който сам си създал... усещането,че можеш да кажеш "старт и стоп игра"...
Замислих се... защо се случваше това... за затвореността и ранимостта-разбирам и е разбираемо,но за това усещане-не е !Нито съм дете,нито пък намирам причина за този усет! И се замислям... не са ли децата сами през този ранен период от живота си... Да,те имат родители,които да се грижат за тях,имат приятелчета,с които да играят,но не са си изградили социални контакти,връзки,отношения,не са се внедрили в някаква група... но аз съм имала период,в който не съм била внедрена в никаква социална група,но не съм се чувствала по....детски ! Децата ! Мисля си- те не са самотни,защото имат себе си ! И затова могат да живеят в това "себе си" ,като общуват с личностите,които се изграждат в тях... Много странно ми звучи и на мене,да ! Това са просто мои мисли... Начин да си обясня защо така се получи... И  все пак.. беше странно да върна една хилядна от онова същество,което току що опознаваше света... :)


Тагове:   дете,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - скъпа
09.05.2008 12:10
излез навън и се пусни в панаира на суетата! иди на фризьор и си направи нова прическа, после козметик и на маникюр, осле разходи новия си визаж по магазините, оглеждай витрините, като се оглеждаш и себе си в тях! влизай в модните бутици, и просто пробвай хубави дрехи! после пък не забравяй да отидеш на сладкарница - изяш една торта с много сметана! към късния следобед отиди на аеробика! вярвай ми - няма по-задружна компания от момичета и жени, които са единни в борбата с дебелините и целулита! избери си най-кофти стила аеробика - с много упражнения на земя, такива, дето да ти се дореве от тях! и там някъде, между енското упражнение за крака - ханш-бедра, не забравяй да си кажеш "Аз съм тъпа кофа! как може да не мога едно тъпо упражнение да направя!". а, не се стресирай- аз непрекъснато като се опитвам да си наместя някакви готини аеробик-комбинации с много скачане и танци, винаги си казвам на себе си - "кофо загубена, ...
цитирай
2. looklikerain - Не мога да повярвам
16.05.2008 13:27
Колко странно, до сега не съм осъзнавала самотата на детето си по такъв разтърсващ начин... Забележителен за мен постинг. Никакъв скайп. Има време за съзерцание, има време за живеене. Познай в коя фаза си сега. Нека всичко е естествено, иначе - катастрофата е пълна при такива чувствителни същества.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blackbird
Категория: Лични дневници
Прочетен: 28627
Постинги: 10
Коментари: 19
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930