Постинг
19.05.2008 05:02 -
Каквото ще да става...
Koлко странно се чувствам... защо ли... днес се срещнах с един прекрасен човек... едно момче,което има ужасно много добродетели и ужасно много критика спямо себе си... Но пък за сметка на това е искрен във всяко едно отношение ... и колкото и да се упреква,че е лош човек,поне засега аз не видях една лоша постъпка или дума от негова страна... може би ще проличат с времето,ако такива съществуват... Та,днес се видях с него... добих смелост да изляза с нагласата,че печеля ли-печеля всичко,губя ли-губя само него,но не и себе си... А точно започнах да заобичвам себе си-онова проблематично АЗ,което плаче в скута ми като бебе и иска да го прегърнат... онова меланхолично АЗ от мед и мъгла... онова неуверено аз с многото комплекси и искреност до болезненост... Онова асоциално АЗ,усещащо всеки лек порив на вятъра...
На срещата закъснях и аз ,и той... е,поне в това отношение сме си лика прилика-хах ... Лика прилика в мразенето на чорапи, обичането на люто,китайска храна, че даже и в чешането по гърба-хаха... Странна ситуация-разхождаш се с някой и обсъждаш белезите по тялото си.. :) Е,той започна поне 20-тина изречения с "Представи си,че..." ,но пък за сметка на това,добре описваше и представянето не беше сложна работа- :) Философствания,размисли,бръщолевения за глупости и доза смях :) Всичко ОК,но... защо винаги трябва да има това скапано "НО" ??? Но... нямаше химия... Искрено добре се разбирам с него,което в общуването е по-важният фактор....НО...няма химия по дяволите... Приятелките ме съветват "Остави предния,за който мислиш...той не струва,не те заслужава!"... И добавят "Това момче,за което говориш сега, е прекрасен човек...дай му шанс!" Но как да дам шанс на нещо такова... Какво ще излезе от нещо подобно... Можеби нищо! Или нещо мъртвородено...Как да представя в съзнанието си една прегръдка,която получих накрая като любов... когато за мене беше просто приятелско "чао"... и което ме раздираше със странната си студенина...моята студенина...!!! Не,не искам да бъда такава... А виждам,че той не е безразличен... И не се отказах от всякакви възможности за развръзка на взаимоотношенията ни... Но все пак онова "НО" виси над мене като проклятие от камък!
След всяка раздяла с някоя обич,с всяко сбогуване с една любов,остава една тъга-неизмерима,грандиозна,обречена... Тогава се появява свободата ми... онази,която обичам пове4е от всяка любов и човек... Когато знам,че не завися от никого,че нощем не мисля за никого,че принадлежа само на себе си,че мога да летя...че мога да дишам,мечтая и тичам... и тичам...и тичам... колко е хубаво да усещаш,че си вятър... :))))))) НАградата,че си страдал,е наградата да се усетиш нов човек,олекнал от всичко тежко,готов за нови емоции,за нови красиви шедьоври на онова,което ти предстои и което ще ти поднесе животът като изненада с всеки ден... а ти ще го приемеш като предизвикателство и ще го оцветиш по свой начин... :) Днес се чувствам свободна...днес се чувствам единствена... днес се чувствам напълно сама... никога не съм била така щастлива .... Не,не можете да разберете... АЗ ЖИВЕЯ!!! В един филм се казва "Stop trying to control everything and just let go! LET GO" И аз се пуснах по течението... Но там за съжаление откривам отново една мечта за един недостижим човек от миналото,който не е така лесен за преглъщане,защото аз съм той... безгранична,копнееща и... истинска...
Пък каквото ще да става :)
LET GO !!!
(искам нов живот!)
На срещата закъснях и аз ,и той... е,поне в това отношение сме си лика прилика-хах ... Лика прилика в мразенето на чорапи, обичането на люто,китайска храна, че даже и в чешането по гърба-хаха... Странна ситуация-разхождаш се с някой и обсъждаш белезите по тялото си.. :) Е,той започна поне 20-тина изречения с "Представи си,че..." ,но пък за сметка на това,добре описваше и представянето не беше сложна работа- :) Философствания,размисли,бръщолевения за глупости и доза смях :) Всичко ОК,но... защо винаги трябва да има това скапано "НО" ??? Но... нямаше химия... Искрено добре се разбирам с него,което в общуването е по-важният фактор....НО...няма химия по дяволите... Приятелките ме съветват "Остави предния,за който мислиш...той не струва,не те заслужава!"... И добавят "Това момче,за което говориш сега, е прекрасен човек...дай му шанс!" Но как да дам шанс на нещо такова... Какво ще излезе от нещо подобно... Можеби нищо! Или нещо мъртвородено...Как да представя в съзнанието си една прегръдка,която получих накрая като любов... когато за мене беше просто приятелско "чао"... и което ме раздираше със странната си студенина...моята студенина...!!! Не,не искам да бъда такава... А виждам,че той не е безразличен... И не се отказах от всякакви възможности за развръзка на взаимоотношенията ни... Но все пак онова "НО" виси над мене като проклятие от камък!
След всяка раздяла с някоя обич,с всяко сбогуване с една любов,остава една тъга-неизмерима,грандиозна,обречена... Тогава се появява свободата ми... онази,която обичам пове4е от всяка любов и човек... Когато знам,че не завися от никого,че нощем не мисля за никого,че принадлежа само на себе си,че мога да летя...че мога да дишам,мечтая и тичам... и тичам...и тичам... колко е хубаво да усещаш,че си вятър... :))))))) НАградата,че си страдал,е наградата да се усетиш нов човек,олекнал от всичко тежко,готов за нови емоции,за нови красиви шедьоври на онова,което ти предстои и което ще ти поднесе животът като изненада с всеки ден... а ти ще го приемеш като предизвикателство и ще го оцветиш по свой начин... :) Днес се чувствам свободна...днес се чувствам единствена... днес се чувствам напълно сама... никога не съм била така щастлива .... Не,не можете да разберете... АЗ ЖИВЕЯ!!! В един филм се казва "Stop trying to control everything and just let go! LET GO" И аз се пуснах по течението... Но там за съжаление откривам отново една мечта за един недостижим човек от миналото,който не е така лесен за преглъщане,защото аз съм той... безгранична,копнееща и... истинска...
Пък каквото ще да става :)
LET GO !!!
(искам нов живот!)
Правя каквото си искам
Каквото и да е, все казва нещо интересно...
"Възмездието или каквото си причини...
Каквото и да е, все казва нещо интересно...
"Възмездието или каквото си причини...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 171
Архив
